За книгата: година / Името му беше Аю и дойде от степта. Така казаха. Никой не знаеше истината. Само старите хора, изсъхнали и покафяви от слънцето, помнеха как един ден Аю влезе в селото от изток. Сутринта имаше силен вятър; той прокара облаци прах по земята и гъсти облаци по небето. Пазачите се затрудниха. Сигурно затова зорките очи не го забелязаха, когато през отворената порта се вмъкна момче, увито в парцали. Косата му беше мръсна и сплъстена като кучешка коса. Миришеше на дим, изгоряло и сладките цветя на харем-нар, чиито бели корени растат върху могилите през костите на мъртвите.…